Скъпи студенти и преподаватели, 

Общата ни инициатива за 2021-22 година приключи! Очаквайте бъдещи възможности, а дотогава можете да гледате филмите на Филмира с общ абонамент.  

Проектът "ФилмираУниЛиб" се осъществи с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

 

В резултат на това, че студентите от ЮЗУ гледаха 10 български игрални и документални филми, те създадоха свои текстове и сценарии, вдъхновени от филмите, свои плакати, и пресъздадоха визуално сцени. 

 

Ето малка част и извадки от творбите на студенти на доц. Ирина Китова и д-р Биляна Топалова:   

 
 

Последните черноморски пирати

 

 

Плакат: Ярослав Ставрев

Във филма „Последните черноморски пирати“ са застъпени темите за пословичното българско трудолюбие и гостоприемство, поставени през традиционните ценности, но и обърнати през българския инат или тотално изкривени от загубата на човешки качества и ценности. Така една от най-големите екзистенциални дилеми в България може да се представи като стоене на едно място в чудене какво е по-добре - да се работи или да не се работи.

Есе, Ярослав Ставрев, ЮЗУ, специалност „Филмов и телевизионен монтаж“

 

Даниел, Генади и Максимилиан прекарват лятото в шляене. Но когато разбират, че рибното ресторантче на плажа е пред фалит, решават да впрегнат уменията си и да го спасят.

Анотация на сценарий, вдъхновен от „Последните черноморски пирати“, Боян Русев, специалност „Операторско майсторство“

 

Лъскаво нещо в поредната изкопана дупка! И отново е празна консерва, а не съкровището на Вълчан войвода, което иманярите търсят от години. Три русалки с насмешка наблюдават сцената. Докато иманярите ровят на сушата, няма страшно...

Анотация на „Една миля навътре“ – сценарий за късометражен филм на Симона Георгиева, ЮЗУ, специалност „Филмов и телевизионен монтаж“. Сценарият е вдъхновен от документалния филм „Последните черноморски пирати“

 

 

Калин и отбора на затвора

 

 

Плакат: Атанас Димитров Плакат:Симеон Самарджиев Плакат: Цветелина Николова

 

Калин и отбора на затвора

Проблемът на днешното общество е, че сме загубили именно човешкото в себе си. Способността да разбираме околните, да си помагаме един на друг и да се уважаваме взаимно без значение кой от какъв пол или раса е. Точно за това се надявам повече хора да имат възможността да изгледат този филм, за да си припомнят кои са, откъде идват и накъде отиват.

Такъв тип филми те карат да вярваш, че “спасение дебне отвсякъде“, въпреки всичките перипетии, с които се сблъскваш по дългия път на себеосъзнаване.

Атанас Димитров, ЮЗУ, специалност „Филмова и телевизионна режисура“

 

Подслон

 

 Плакат: Николай Чобанов

 

Визуално и чисто композиционно в много кадри буквално е представен основният проблем - как в „здравословната“ семейна среда родителите му гледат в различни посоки, съответно му изпращат и разнопосочни сигнали.

Есе, Диана Маринкова, специалност „Аудио-визуални изкуства и продуцентство в развлекателните индустрии“

Плакат: Борис Даскалов

 

В едно общество трябва голяма част от хората на първо място, да осъзнаят, че са в цикъл на отрицателната обратна връзка и освен това да имат волята да се откажат от него, да го преодолеят, да разбият рамки и стени. Тук идва вторият проблем, дори и някой да е видял и да осъзнава какво се случва, дори и да пожелае да се промени не след дълго може да се откаже, просто защото не вижда достатъчно хора около себе си, вярващи в същото, които може би също някога са вярвали и са били съкрушени от липсата на желание у другите. Демотивирали са се и демотивират следващите. Липсата на мотивация води до липса на мотивация.

Иван Спасов, ЮЗУ, специалност „Филмов и телевизионен монтаж“

Плакат: Мартин Дангов

 

[…] Представяла си как други сънуват прекрасни градини, пълни с цветя, с красиви сини океани и високи, зелени планини, които тя никога, ама съвсем никога нямало да види. А защо пък да не да ги види?...

Защо?!?

Защото била завързана с тези ужасно стегнати конци, които ѝ причинявали непрекъсната болка! Тези конци, с които я дърпали и принуждавали да прави неща, които не иска. Тя карала всички да се усмихват през деня, а вечер ронела сълзи, мечтаейки да е свободна.

„Кукла на конци“ - разказ, вдъхновен от филма “Подслон”, Велислава Веселинова, специалност „Филмова и телевизионна режисура“

Плакат: Венелина Филипова

 

 

Безкрайната градина

Плакат: Румяна Плакат: Вида Стаматова Плакат: Злата Клитний

 

Безкрайната градина

Хареса ми как в няколко кадъра може да загубиш представата за границата между реалното и нереалното. Между истинското и не до толкова истинското. […] Реалното прелива в нереално. Техният свят се превръща в една безкрайна градина. „Пето правило: Вдъхни на мястото живот. Само така ще стане истинско.“

Есе, Рая Владовска, ЮЗУ, специалност „Филмова и телевизионна режисура“

 

Плакат: Марина Иванова

 

Тийзър на филма "Вълчицата", създаден от Александър Томов

 

Вълчицата

Ана [героинята на филма] е подходящ пример за свободен човек, който сам носи отговорност за изборите си. Понякога се разочарова, друг път плаче или пее, но това не я спира да греши и опитва, защото всеки неуспех е нейн учител в живота. Именно така тя опознава себе си, хората и света, така се изгражда като личност.

Есе, Станислав Иванов, ЮЗУ, специалност „Аудио-визуални изкуства и продуцентство в развлекателните индустрии“

 

Изключителна игра на Георги Калоянчев и Наум Шопов, изпреварила времето си. Актьорите играят, без да играят. Сякаш зрителят вижда напълно автентични образи. Невероятно превъплъщение и на Илка Зафирова в нейната героиня. Естествено и без никакъв фалш, преиграване или нещо излишно.

Есе, Александър Томов, ЮЗУ, специалност „Филмова и телевизионна режисура“

 

30-ти май – 2 юни

 

Плакат: Ивайло Спасов

Всяка година, на 2-ри юни, правя купон с приятели, често с много приятели, понякога идват и чужденци (французи, естествено). Обичам рождения си ден, както в детството, дори и доста от аргументите вече да са различни. Но в 12.00 на обяд притихвам.

Ботев и всички самоубийствено смели и гениални хора, които безразсъдно са следвали убежденията си и устрема за всеобща свобода така, както никой от нас не би се осмелил, заслужават поне веднъж в годината минута тишина. Но още през 1967-ма, едва 85 години след смъртта на поета, получават панаир, кюфтета и голяма печалба от тото-то.

Авторски текст от Робин Кафалиев, ЮЗУ, специалност „Филмова и телевизионна режисура“

 

Бялата стая

Плакат: Робин Кафалиев

 

Плакат: Станислав Ценов

 

Реконструкция на сцена от филма "Бялата стая" - Вида Стаматова

 

Бялата стая

Бялото в „Бялата стая“ е пространството, в което тече безкрайни поток на съзнанието ни. Стаята е разстоянието между две звезди. От нея виждаме отвисоко. Размишляваме над случилото се. Казват, че за да живееш в днешния свят, трябва да си абсолютно побъркан. Като герой на Селинджър. Сиймор. Виждаш повече. Тази болезненост те прави болен за обществото. И светъл за вечността. Един бял човек в бяла стая.

Есе, Божидар Кирилов, специалност „Филмова и телевизионна режисура“

 

За всички 10 филма от специалната селекция

Реших да „изфабрикувам“ още малко думи в главата си, съответно провокирани от всеки един филм. Ето ги и думите, не в определен ред, нито приоритизирани:

Истина, Бунт, Свобода, Състрадание, Любов, Неразбиране, Подкрепа, Болка, Страх, Надежда, Битие

Обединява ги едно - Човекът. Но защо? Не спирах да мисля, а може би и разговорите,               които водя напоследък винаги ме водят до едни и същи думички в заключение:

Мечта, Идея, Цел

[…] Човекът е просто нарицателно име, тяло, мерни единици. Човекът е просто една обвивка на една простичка мечта, една простичка идея и на една проста цел.

Есе, Вида Стаматова, ЮЗУ, специалност „Филмова и телевизионна режисура“